Ще си позволя да споделя моето виждане по първи, предпоследен и последен въпрос.

Тъй названите архитектурни решения (с прости думи “И ко ша праим сия за тия кауни?”) би трябвало да са породени от ФИЛТРИРАНИТЕ нужди на клиента, заявени от самия него. В ролята на филтъра - продуцент, мениджър, друг изрут по желание. Добре е да знае за какво говори. Не случайно най-добрите генерали стават от най-добрите редници. Тъй че field experience е повече от задължителен.

Както може да се види от шеговитото http://flashbg.org/tutorials/bigdumb/ и по-сериозното http://flashbg.org/tutorials/objectivelook/ има резон в последния въпрос… Да разкажа малка история, ако може… Във викторианска Англия със появяването на железниците на пътуването с влак първоначално се е гледало с страх и недоверие, а хората, които са се возили, са наричали смелчаци и авантюристи. В последствие все повече хора, макар и с относително бавни темпове, започват да се возят на влак. От време на време все пак е трябвало да се качиш и на файтон, но това е било само защото за момента не е имало възможност да прекарат релси навсякъде. Имало разни заклети консерватори и традиционалисти, които ликували при всеки проблем на железниците и твърдо се возели на файтоните си, нищо, че при едва ли не всяко пътуване се чупела ос или се късал ремък из такъмите, та се налагали продължителни престои.

В крайна сметка тия хора изчезнали и сега, 150 години по-късно, возенето на файтон е само начин за ексцентрично забавление. Каквото ще бъде и лейаута с таблици след известно време, струва ми се.

И в заключение - големият въпрос. Какъв е смисълът и въобще има ли такъв? Както е речено от мъдрите хора - смисъл винаги има, но не е наша работа да го търсим. В контекста - интернетя едва ли може да бъде “добър” или “лош”. Според мен той е винаги такъв, какъвто е, просто нашите разбирания се променят и цялото това копане е стремеж да го оформим като пластелинено човече към постоянно променящия се ментален модел.

пп: Ама бая длъжко стана и все пак изглежда умно !