И най-големия глупак може…
Да зададе повече въпроси, отколкото и най-мъдрия може да отговори. Друг е въпроса доколко формирането на въпроси е нещо, което си струва. Ето и малко, колкото да засвидетелствам глупотията си… Повечето може би сте ги чели (без майтап, чели сте нещо?):
- На какво почиват архитектурните решения за дадена апликация?
- Как формулираме и разпространяваме тези решения? Как доказваме тяхната правота?
- Какво е графичния дизайн? Как да го формираме, как може да стане уместен? Как той съчетава себе си със останалите “дисциплини”?
- Какъв процес спазваме при разработката на проекта? Защо? Как процеса обслужва екипа, или обратното? Защо? Кое от двете е приоритета ни, и защо?
- Как гледаме на поръчителя на проекта? Как комуникираме с него, как намираме неговото място и задължения? Какво е клиента, фирмата или човека отсреща? Какво правим, когато интересите на клиента нараняват проекта? Или тези на представителя му?
- И въобще, за какво го правим? За пари, или за един по-добър интернет?
- Има ли смисъл от css/xhtml, или е забавление за отегчени перфекционалисти? Няма ли M$ да сринат интернета в сегашното му състояние?
Или пък да погледам малко “Женени с деца”…. Обикновено там има доста отговори на въпросите ми.
Юли 16th, 2004 at 11:37 am
E, братле, това си е тема за приятно обширна статийка-есе на тема “Дзен и изкуството да депресираме българската уеб продуцентска общност”.
Ще си позволя да споделя моето виждане по първи, предпоследен и последен въпрос.
Тъй названите архитектурни решения (с прости думи “И ко ша праим сия за тия кауни?”) би трябвало да са породени от ФИЛТРИРАНИТЕ нужди на клиента, заявени от самия него. В ролята на филтъра - продуцент, мениджър, друг изрут по желание. Добре е да знае за какво говори. Не случайно най-добрите генерали стават от най-добрите редници. Тъй че field experience е повече от задължителен.
Както може да се види от шеговитото http://flashbg.org/tutorials/bigdumb/ и по-сериозното http://flashbg.org/tutorials/objectivelook/ има резон в последния въпрос… Да разкажа малка история, ако може… Във викторианска Англия със появяването на железниците на пътуването с влак първоначално се е гледало с страх и недоверие, а хората, които са се возили, са наричали смелчаци и авантюристи. В последствие все повече хора, макар и с относително бавни темпове, започват да се возят на влак. От време на време все пак е трябвало да се качиш и на файтон, но това е било само защото за момента не е имало възможност да прекарат релси навсякъде. Имало разни заклети консерватори и традиционалисти, които ликували при всеки проблем на железниците и твърдо се возели на файтоните си, нищо, че при едва ли не всяко пътуване се чупела ос или се късал ремък из такъмите, та се налагали продължителни престои.
В крайна сметка тия хора изчезнали и сега, 150 години по-късно, возенето на файтон е само начин за ексцентрично забавление. Каквото ще бъде и лейаута с таблици след известно време, струва ми се.
И в заключение - големият въпрос. Какъв е смисълът и въобще има ли такъв? Както е речено от мъдрите хора - смисъл винаги има, но не е наша работа да го търсим. В контекста - интернетя едва ли може да бъде “добър” или “лош”. Според мен той е винаги такъв, какъвто е, просто нашите разбирания се променят и цялото това копане е стремеж да го оформим като пластелинено човече към постоянно променящия се ментален модел.
пп: Ама бая длъжко стана и все пак изглежда умно
!