web based software vendor wanted
Следната фикция ми се завъртя в главата - какво става ако решиш да избереш софтуерна фирма (в България), която да ти изработи уеб базирано приложение по поръчка? Говоря за сериозен проект, нещо, на което ще си градиш бизнеса за близките няколко години.
От една страна можеш да се свържеш с някоя от уеб агенциите (част от които успешно се разрастнаха). Там определено има натрупано know-how относно това как се прави уеб базиран интерфейс. Но в повечето случаи нямат достатъчно опит и практика с по-големи и комплексни проекти, което означава че можеш да получиш сериозно wtf откъм архитектура/производителност.
Ако пък се насочиш към работа с класически софтуерен производител риска е точно обратния - да получиш UI тотално несъобразен, неудобен, немислен за уеб.
Преди няколко години имах малко вземане даване с няколко проекта при които клиента “балансира” проекта си като поръча интерфейса на малка уеб агенция, след което подаде готовия html към “сериозните” разработчици. На теория добре, на практика подчертано неуспешно (интерфейса след това не можах да си го позная). Дори и сега чувам, че понякога подобен подход към проектите се прилага.
В каква връзка всичко това? Ами когато този голям “web 2.0/tags/ajax” (ако го видя това още някъде и ще повърна) шум неминуемо получи отзвук и в нашата китна родина, кой ще излезе с подходящия модел/екип/формула? Мислите ли, че този “балон” ще се надуе достатъчно за да привлече вниманието и на бизнес хората?
Декември 15th, 2005 at 9:07 am
Пеца за кво говорим изобщо?! Някак усещам, че се опитваш да кажеш, че някой роден поръчител изобщо знае думата интерфейс какво значи?
Нека цитирам известния Желев - да допуснем за момент, само да допуснем, че в България може да има бизнес…
Просто имам много силни подозрения напоследък, че мнозинството хора искат нещо, което да работи, а не си задават въпроса “добре ли работи?”. И това, по моите скромни народо-психолохо-социологически познания, е отличителна черта на 95% от населението на света.
Вчера видях колежка да копира страница по страница (със драг-селект, копи, пейст) текста от ПДФ файл в Word, при условие, че има директен Save as .DOC в Акробата.
Предната седмица ми се обади клиент да ми каже, че от 2 месеца не можел да си обнови нещо по сайта. Оказа се, че пермишъните на една папка са се омазали. Човекът нищо не обновявал, ами отворил единия хтмл темплейт и без дори да знае какво е хтмл (как е станало - не знам), добавил един надпис “сайтът няма да се обновява по технически причини”.
Какво изобщо означава user experience?! Със сигурност не е и това, което ГочоВар праи, защото той се е съсредоточва предимно върху многозначително мълчание с темерутски поглед, често под акомпанимента на предизвикателни нечленоразделни звучи, когато се опитвам да говоря с него по темата.
User experience е това, което хората си направят сами. Ако щеш дай рендето Вьорнер на хората и ти обещавам, че от 100 човека - 56 ще го ползват за подпиране на прозореца, 24 ще го дадат на детето да си играе с него, 15 ще го “турят в мазето”, или “дигнат в гардебора”, а останалите 5 ще напишат книга как се ползва рендето и ще ходят при другите да им обясняват колко са прости…
Декември 15th, 2005 at 9:35 am
Погледни мениджърските списания - там точно Web 2.0 терминологията си е една от най-често използваните, което неминуемо значи, че ако вече не е, то най-скоро ще е напълно належащо.
Декември 15th, 2005 at 11:49 pm
Нормално е да се говори за това, при положение че се правят пари. Мен лично ме гони лека носталгия, че вероятно няма в скоро време да имам директен досег с “работа на ишлеме”. Определено може би се задават интересни времена. Макар че съм скептично настроен - все още май не му е дошло времето на уеба като сериозен бизнес.
Декември 16th, 2005 at 12:28 am
Blogtronix: Secure Corporate Blogging and Business Networking on demand
http://www.blogtronix.com
Profile - Blogtronix
http://www.techcrunch.com/?p=162
Robert Scoble: BlogTronix impresses
http://divedi.blogspot.com/2005/11/robert-scoble-blogtronix-impresses.html
Декември 17th, 2005 at 12:36 am
В нормалните страни се вдига мощно шум, защото бизнесът има нужда нови технологии, за да се развива по-ефективно. Обаче и технологиите, развивайки се имат нужда от нов бизнес - променят бизнес практиките.
В България липсва нормален бизнес. За уеб като бизнес въобще не говорим. Все още ме чудят интернет компаниите от сорта на Investor.bg и Web Media Group, които разчитата изцяло на развитието на интернет медии за генериране на бизнес и съответно печалби. Макар за вторите да имам приятната задача да работя по доста грандиозен проект, които наистина ще се опита да съчетае софтуерния с уеб световете, не вярвам това скоро да се превърне дори в тенденция. В смисъл, че малко са компаниите от такъв размер (700 хилки в акции на борсата), които се решават да заложат бъдещето си на уеб.
И още по-малко са софтуерните/уеб компаниите, които могат да реагират адекватно (без да се изхърлят с нереализируеми обещания) на подобен род търсене.
Та исках да кажа, че има го бизнеса, има ги и уеб софтуер доставчиците. Но са супер малко и по-скоро са изключението, което потвърждава правилото. Не виждам в скоро време да има развитие в тая насока. Защото бизнеса не разбира, че има пари в качествения уеб софтуер, нито уеб софтуер продуцентите разбират работата си като бизнес.
Декември 18th, 2005 at 12:02 pm
Ясно е, че да заложиш на и да интегрираш уеб базирано решение в бизнеса си не е лесна работа. Определено това е тема на една по-дълга дискусия, може би извън обхвата на “аудиторията” (и да го кажем по-просто, не се наемам да говоря за бизнес). За това и започнах с предположението, че клиента в качеството си на даващ пари и ритащ задници е налице, и компанията (в това число и служителите му) е готова да се захване с подобен проект.
Прави сте за това - в България няма нормален бизнес. Публична тайна обаче е, че наред с известните “аутсорсинг” фирми има и доста други тихи канали за приток на работа отвън. Сигурен съм, че търсене има. Въпроса беше дали (или по-скоро защо) има или няма производители, преструктуриращи се към подобен тип работа.
Поне от това, което имам време да следя навън големите инвестират в такъв бизнес. На другия полюс са малки партизански организации с хора (претендиращи) с голям опит в областта. А какво би се получило при нас? Как ли би изглеждала българска фирма тип 37signals?
П.П. Блогтроникс - българи ли са? Шефа прилича на руснак. Пуснах търсене за единия от екипа, нищо което да потвърди… Иначе интересно , да.
Декември 19th, 2005 at 2:42 pm
Vassil Mladjov, co-founder and ceo
George Athannassov, co-founder and business development
Bojidar Zashev, vp development
Hristo Serafimov, CTO
Dim Draganov, Software Architecture
Nik Dimitrov, Tech Project Manager
Ivan Popgruev, vp products development
Boyan Stanoev, legal counsellor
http://www.techcrunch.com/?p=162
Кой ти прилича на руснак?
Декември 19th, 2005 at 3:44 pm
37signala разчитат на дългата опашка. Или на всички онези хора/малки организации, които не могат или не искат да си позволят да ползват примерно MS Project. Те ги наричат Fortune 5,000,000 и разчитат на този сегмент от пазара да продават продуктите си. Защото печелят не от това, че продават годишен лиценз за приложение за ХХХХХХ кинти, а от това, че реализират голям обем от лицензи за Х пари.
В България е много по-лесно да събереш ХХХХХ пари, отколкото Х. Защото да събираш Х значи да си честен, да разчиташ на евтини и достъпни услуги (онлайн плащане в България? хо-хо). Освен това иди продай софтуер за управление на проекти на типичната малка българска фирма с президент бивш футболист от марек и секретарка, завършила унсс с отличен заради френския си.
Декември 19th, 2005 at 6:32 pm
Първия, заради името най вече
. Обаче пък то си пишело, че имат офис в България. Яко. Браво.
Февруари 16th, 2006 at 11:24 am
За какво изобщо говорим, бре Петьофи?
Според мен проблема не е в агенциите, а в клиентите. Пресен пример: някакъв охлюв отива при мой познат и го пита колко ще му струва един сайт за недвижими имоти(бел. обикновено хората с опит прекратяват комуникацията веднага след този въпрос..), с няколко езика, M-броя, не, M е малко… N-броя параметри към всяко ентри, редакция на всичко, стилен дизайн, много информация и т.н, възможност за онлайн заявки някакви…
След като направил нормална сметка за работата по такъв проект, включващ един дизайнер + 1 добър програмист, работа около 2-3 месеца за да се получи съответния продукт, моя познат поискал около 4000 евро за това. При което човека, видимо притеснен казал, че имал предложения и за 1000 лв да му направят сайта.
Така че, като имаме такива клиенти, как искаш да се развиват фирмите за да могат да поддържат добър стандарт на ноу-хау. Едно средно-статистическо ноу-хау изисква доста добра инвестиция за да се поддържа, а тази инвестиция не се прави като се работи за 1000 лв 2-3 месеца.
Аз затова се кефя на разни чужденци(или вносни българи), които смятат за нормално да инвестират в уеб сайт с комерсиална насоченост суми от рода на $10,000-$20,000 примерно.
И страшно много се дразня на нашенски измекяри, дето искат да печелят по $1000 месечно от уеб сайт, ама ако може сайта да им струва 500-1000 лв примерно.
Иначе, конкретно по темата - когато клиентите в БГ станат достатъчно интелигентни да оценят стойността на една инвестиция в Уеб продукт, мисля че има достатъчно потенциал да посрещнем тези нужди.
И както казва Гогата - фирмата на футболиста(бивш) от марек ще съществува, докато има клиенти които са готови да дадат 1000 лв срешу нищо, вместо да реализират някакъв бизнес модел срещу 10000 лв примерно.
Дотогава повечето компании ще са от вида:
“Our company: All team members are Microsoft® certified, (MCSD or at least MCP), and hold Computer Science or engineering degrees from top universities”
което е ок, само дето в повечето случаи става дума за 1 team member, работещ от вкъщи.
Наздраве.
Февруари 19th, 2006 at 8:33 pm
трудна работа е дизайнът..
Февруари 22nd, 2006 at 4:02 pm
Каквото е търсенето, такова е и предлагането. Бг пазара е на ниво, което не може /или не иска/ да оцени стойностните проекти.
Април 29th, 2008 at 7:25 pm
sexy webcam striptease galleries
7vV8Nt0 | adult live show webcams