За безотговорността
Този пост е малко стил Ник Щтрал (или Рик Щайн?). Не ми харесва много да bitch-вам и moan-вам. Но проблема ме занимава от много време, та реших да блогна. Иначе казано - как може да се нагърбиш с работа, която не знаеш как да свършиш?
Иначе - малко предистория. От години следя българските tech related форуми (и имам садистичното удоволствие да модерирам един от тях), а от известно време съм customer support на програмистки продукти (developer tools). Не е много, но достатъчно, за да ме притесни. Безчет пъти съм заспивал с мисълта за това как може да има програмисти, на които се плаща, които не са в състояние да свършат задачите си без външна помощ. Малко абсурдно ми се струва - транспонирайте тази задача към лекар или архитект. Представяте ли си зъболекаря ви да зачатка по клавиатурата докато е вкарал машинката в устата ви, и да пита в forums.dentistbg.org тема
kak da izvadq zаb SPESHNO аааа!!!!И това е ежедневие за софтуерните проекти.
Значи ли това, че сорс код писаческата/софтуерно коструктивната индустрия е нискоквалифицирана/неузряла?
Септември 12th, 2006 at 8:55 am
Като професия на само няколко десетилетия (и реално развита последните 20 години), нормално е! Лекари има от 5000 години, че и повече, ако говорим за шамани и прочее. Освен това някак си нематериалната страна на нещата съблазнява: архитектът ако се осере - пада блока, лекарът - умира човек, програмистът - взема заплата.
Септември 12th, 2006 at 10:58 am
Не е неузряла индустрията. България не е узряла. Обучението в университетите е слабо. Доколкото знам и стажантските програми са слаби. Освен това outsourceing-a просто си се случва. На мен ми изглежда, че никой не прави проучване дали ще има необходимата работна ръка ако отвори лаборатория в БГ. Или, ако направи, ще се сведе до бройката компютърни специалисти завършващи всяка година.
За твоя пример не мога да коментирам. Изглежда ми направо абсурден. Но е факт, че в университета учихме доста идеализирано. Когато се наврях в реалните проблеми и аз съм питал.
Има и друг момент, всичко(и имам предвид ВСИЧКО), което можеш да научиш от форумите можеш и да си го научиш от технически документи и спецификации…но не винаги има време. Аз лично не веднъж съм шунтирал някой проблем, оставяйки въпрос в някой интернет форум, за да работя по други въпроси само и само да вляза в крайния срок.
Септември 12th, 2006 at 2:27 pm
Мисля че е точно обратното - лекарската професия може да се изучи с прочитането на няколко десетки учебника. И като си ги прочел, направил си няколко опита над беззащитни пациенти -опа, ти вече си лекар.
Докато софтуера е доста по-сложен - едно нещо може да се направи по много различни начини, и избора на един от тях е свързан с много условности. И пак няма гаранция, че си уцелил най-подходящия. Но всеки от тези начини може да свърши нужната работа, и (почти) няма да убие продукта ти. Затова е по-лесно да станеш програмист, отколкото лекар, щото не е нужно да си добър…
Септември 12th, 2006 at 2:28 pm
П.С. - и да, и не.. зависи от гледната точка…
Септември 13th, 2006 at 9:49 am
Сравнението не е точно - има професии, където теорията не се променя толкова динамично, колкото при софтуера.
За мен лично дилемата дали да се опитам да направя нещо по-добре, защото примерно съм прочел за нов подход или да си карам както си знам, винаги е решена в полза на новото. То по дефиниция съдържа непознати за мен концепции - да откажа ли проект заради това или да разровя за повече информация? Сигурен съм, че всеки от нас мечтае за проекти, в които да се учи. Аз лично не мога да си позволя да проучвам всичко, което излиза извън проект - просто нямам време за това.
Друг е въпросът, как дефинираш “външна помощ” - къде слагаш границата между четене на книги, онлайн ръководства, форуми, питане във форуми…
И аз питам, но се старая да е нещо конкретно, и то когато смятам, че човека ще може да ми отговори бързо и без да се налага да прави рисърч вместо мен.
Септември 13th, 2006 at 11:55 pm
Правилно, да. Тънка е границата на търсене на съдействие и прехвърляне на отговорността. Може би се определя от това дали ако никой не ти помогне си готов да бръкнеш до уши в кацата с … или просто ще зарежеш с “не знам, не може да стане”.
И да, софтуерните проекти често пропадат, факт. Никой не умира (обикновено), само се реализират загуби.
Септември 21st, 2006 at 3:28 pm
Четейки се сещам за една такава хипотетична ситуация: реално и лекарите понякога ползват софтуер писан от програмисти! Не говоря за софтуера на регистратурата, а примерно за софтуера, който следи сърдечния ритъм на пациента. Ако той забие, пациента пак може да си отиде човека.
Така че мисля, че човек подхожда към това, което прави с минималното усилие, което смята, че е необходимо. Нали се сещаш, че тия дето са писали софтуера на апарат за дишане не са питали във форум: “Нещо не ми се получава. Правя го както е описано в книгата, обаче хората се задушават. Какво да правя? Някой има ли готов код?”
И не на последно място скоростта с която се развиват нещата. Аз навремето се чудех как баба ми не може да разбере кое копче на дистанционното на телевизора за какво служи, а сега аз (дето още не съм баба
и дето се имам за технически грамотен доста над средното ниво) не мога да се оправя с копчетата на дистанционното на DVDто - то е станало като клавиатура на пиано, само педали няма още.
Та нещата се променят подобно на падаща лавина. Ако не тичаш достатъчно бързо, оставаш под снега.
Иначе за едно си прав. За сега не съм срещал очен лекар да вади зъб. Но повечето в софтуер бранша правят каквото падне… и това е истински стоящ проблем.
Септември 25th, 2006 at 2:06 pm
Малко извън темата, ама днеска пак ми се наложи да ходя по поликлиники и преди две години като се разболях от жълтеницата пак имам едни впечатления от докторите… мани-бегай!
А България според мен е изключение, което потвърждава правилото. Тука дори и да си с много пари и много акъл, винаги ще се намери някой Бай Ганьо дето да ти разкаже играта и с чука и теслата да ти оправи двигателя на Мерцедеса.