За безполезността, наречена уебсайт
Този пост се роди от мой опит да коментирам на Гошу поста. В кратце - мрънка, че хората не знаели какво да съдържание да напишат на сайта си. Ми да, не знаят, щото не им трябва. Като не им трябва - недей го слага. Направи сайта със смислено съдържание, което да работи за тях. Те знаят какво им трябва. Уебсайта е отражение на бизнеса им, а те го разбират. Помня безумието наречено меню с
за нас | новини | за контакти
Какви контакти бе? Форма? Колко хора ще се справят с нея? И кой ще я прочете? Пиши телефона отдолу/отгоре. Какви новини, новинарска агенция ли си? И какво за нас? Интересува ли се някой от датата на основаване на фирмата и презимето на втората жена на собственика?
Най-кофти е, че когато дойде ред да им правиш сайта (бах, т’ва все едно ще им правиш…) , си раздвоен между това да им вземеш парите или просто да кажеш
Мара, за какво ви е тоя сайт? К’во ще правите с него? За какво ви трябва, как ще правим пачка с него?
Поставяйки този въпрос, голяма част от функционалността би отпаднала. Заслужено, така или иначе не им трябва. Обаче и цената на проекта пада. А дали и целият сайт няма да отпадне?
Помня един от сайтовете на http://design.ru , където имаше една протегната ръка отдясно, която държеше визитка. Адрес и контакти. Ship it. За момента - толкова ти трябва.
Темата е много голяма, и далеч от мойте блогерски възможности. Предпочитам обаче да напиша поста както е да момента — недопечен, с повече въпроси отколкото отговори, наместо да не го пусна въобще.
Октомври 7th, 2006 at 12:15 am
5-те топ причини, поради които клиентите искат даден feature:
1. защото “другите” го имат
2. защото искат да са напред пред конкуренцията по feature-и
3. защото са го видяли някъде и са решили че е хубаво
4. защото някой им е казал че е хубаво
5. защото… колкото повече (фиичъри), толкова повече
Всичките до една доста смехотворни причини. И макар почвата да не е солидна, все пак е достатъчно добра около тези смехотворни причини да съществува цял един бизнес по правене на сайтове, богати на фиичъри, родили се по-скоро в резултат на “да пробваме пък да видим” отколкото на внимателен бизнес анализ и ROI estimation.
Горчивата истина е, че в преобладаващия брой случаи, този който прави сайта много по-добре осъзнава смисъла на думите “отражение на бизнеса” и “трябва да направим пачка от тоя сайт”, отколкото този който го поръчва. Последният обикновено кима одобрително, когато ги чуе… и после минава направо на “къде ми е фиичъра, работи ли? Ама я виж при yahoo тоя фиичър е по-голям, нашия не може ли да е така?”
Факт е обаче, че макар в 90% от случаите да се правят неща, от които възвращаемостта е доста под въпрос, не трябва да се отказва the benefit of the doubt. Току виж някой се заинтересувал от това какво пише в “За нас”. И добре написаният текст бил необходимият завършващ аргумент този някой да стане важен клиент или партнор на Чвор ЕТ. И на Льольо Льолев да му върже не за друго, а защото след като така или иначе Гошо е трябвало да му прави страница “за нас”, е изцедил каквото може за да бъде добра…
Малко измислен сценарий… но съвсем на място в един смехотворно-driven процес.
Октомври 7th, 2006 at 10:24 am
Добро продължение, браво. Заради такива коментари си струва да блогвам. Добре, чия е вината за този смехотворно-driven процес? Клиентите - че са “прости”, фирмите - че не щат да учат клиента? Или просто това е текущото състояние, и така стоят нещата? Не е ли малко страшно да си в този “бизнес” на правене на неща с 10% (бих казал по-малко) шанс за възвращаемост?
По стечение на обстоятелствата индивида Гошо ще му я направи “за нас” страницата хубаво, щото сам е веб майстер, пише текстове и тн. Ама индивида Гошо не го е водил бизнеса с нитове за селскостопански машини 5 години, и не знае как текат там процесите. Как ще спасява продуктовата секция, ако има такава?
Октомври 7th, 2006 at 11:16 am
Страшно си е, спор няма. А кой е виновен ли - клиентите, фирмите, пазара, липсата на възможности за online бизнес в България, упадъка на висшето образование, гражданското общество, макроикономическите показатели, Ал Кайда, световният ред и т.н.
Дори да има еднозначен “виновник” и да успеем да го посочим с точност, какво от това?
Проблемът с ниската възвращаемост не е в резултат на некачествен или зле измислен продукт. По-скоро в това, че този, който го поръчва не знае какво да го прави, за да спечели от него, или пък иска и го интересува да знае, защото печели много повече от други неща. С други думи, вина няма, такива са нуждите.
Накрая се оказва, че голямата част от продуктите в уеб, не са инструменти за бизнеса, а аксесоари към него. А бизнесът с правене на сайтове, макар и смехотворно-driven, пак си остава бизнес. Бизнес с аксесоари.
Октомври 8th, 2006 at 6:10 pm
Скоро прочетох една книга на Сет Годин ( http://sethgodin.typepad.com/ ) — All Marketers Are Liars. Там основната идея е, че с всяко свое действие и представяне разказваш на клиента история. Печелившият бизнес разказва убедителна история и съответно, непечелившият — лъжлива такава.
В този ред на мисли са ми силно неприятни сайтове за корпорацията на господин Льольо Льольов, която прави мебели от дърво и тийма с висок дух от един човек, който помага на майстор Льольо като станат много поръчките. Сайтът, като всяко друго нещо разказва история. Г-н Льольов би имал огромна полза от сайт, който го представя като голям майстор, който слуша клиентите и им прави точно каквито неща поискат. Малко съдържание: какво можем да правим, снимка на вече направени неща, снимка на майстора с приятелска усмивка, телефон за контакти и толкова.
Само дето, кой да му го каже това на бай Льольо? Сет Годин, за съжаление, още не го превеждат на български.
Октомври 9th, 2006 at 8:49 am
А бе право думате… Ама някак много от към праваческа гледна точка, а не от ползваческа.
Преди време ми се наложи да търся перфорирана стоманена ламарина, която може да се реже във форми и да се боядисва прахово. Ще се изумите колко много фирмички има (дори гаражни), които могат да свършат услугата, но колко малко от тях имат сайт, дори такъв, който да казва “правим такава ламарина” на една страница.
Та аз съм фен на “по-добре нещо, от колкото нищо”. Два реда текст да има, да е намираемо и туйто.
А дали трябва да има “основана през 1998 от Бай Хуй” - ми защо да няма? Представи си някой се е запознал с г-н Хуй на някое експо и не се сеща фирмата. Гугъл съответно и ето ти.
Съдържанието в уеб трябва да се привежда в определен стил, но не трябва да се цензурира самоцелно.
М/у другото Бай Хуй е китаец, да не си помислите нещо обидно!
Октомври 14th, 2006 at 12:33 pm
прав си, че клишето “за нас | новини | за контакти” е неподходящо за повечето фирми, но нали все от някъде трябва да се почне да се гради комуникация. западните сайтове бяха точно такива преди 10-12 години.
дизайнерите трябва да превъзхождат ползвателите (каквито в тежка форма за поръчителите на самите сайтове), но с малко, иначе се прекъсва връзката. колкото и да настояваш, Бай Хуй няма да основе социална мрежа с лек интерфейс, която да му продава селскостопанската техника. човека иска да си плати за анимирана брошура - нека. след 5 години ще дойде пак за по-смислен сайт.
ти ако искаш да си вземеш трактор, а той вместо това те нахока и ти каже че си много зле и трябва да дадеш двойно за самолет, който може да оре как ще се почувстваш като клиент? унижен!
бай хуй има правото да си получи менюто “за нас | новини | за контакти”, а че няма да изкара 1 стотинка от сайта си си е негова работа. да си наеме първо професионален консултант и после изпълнител