Всичките до една доста смехотворни причини. И макар почвата да не е солидна, все пак е достатъчно добра около тези смехотворни причини да съществува цял един бизнес по правене на сайтове, богати на фиичъри, родили се по-скоро в резултат на “да пробваме пък да видим” отколкото на внимателен бизнес анализ и ROI estimation.

Горчивата истина е, че в преобладаващия брой случаи, този който прави сайта много по-добре осъзнава смисъла на думите “отражение на бизнеса” и “трябва да направим пачка от тоя сайт”, отколкото този който го поръчва. Последният обикновено кима одобрително, когато ги чуе… и после минава направо на “къде ми е фиичъра, работи ли? Ама я виж при yahoo тоя фиичър е по-голям, нашия не може ли да е така?”

Факт е обаче, че макар в 90% от случаите да се правят неща, от които възвращаемостта е доста под въпрос, не трябва да се отказва the benefit of the doubt. Току виж някой се заинтересувал от това какво пише в “За нас”. И добре написаният текст бил необходимият завършващ аргумент този някой да стане важен клиент или партнор на Чвор ЕТ. И на Льольо Льолев да му върже не за друго, а защото след като така или иначе Гошо е трябвало да му прави страница “за нас”, е изцедил каквото може за да бъде добра…

Малко измислен сценарий… но съвсем на място в един смехотворно-driven процес.

По стечение на обстоятелствата индивида Гошо ще му я направи “за нас” страницата хубаво, щото сам е веб майстер, пише текстове и тн. Ама индивида Гошо не го е водил бизнеса с нитове за селскостопански машини 5 години, и не знае как текат там процесите. Как ще спасява продуктовата секция, ако има такава?

Дори да има еднозначен “виновник” и да успеем да го посочим с точност, какво от това?

Проблемът с ниската възвращаемост не е в резултат на некачествен или зле измислен продукт. По-скоро в това, че този, който го поръчва не знае какво да го прави, за да спечели от него, или пък иска и го интересува да знае, защото печели много повече от други неща. С други думи, вина няма, такива са нуждите.

Накрая се оказва, че голямата част от продуктите в уеб, не са инструменти за бизнеса, а аксесоари към него. А бизнесът с правене на сайтове, макар и смехотворно-driven, пак си остава бизнес. Бизнес с аксесоари.

В този ред на мисли са ми силно неприятни сайтове за корпорацията на господин Льольо Льольов, която прави мебели от дърво и тийма с висок дух от един човек, който помага на майстор Льольо като станат много поръчките. Сайтът, като всяко друго нещо разказва история. Г-н Льольов би имал огромна полза от сайт, който го представя като голям майстор, който слуша клиентите и им прави точно каквито неща поискат. Малко съдържание: какво можем да правим, снимка на вече направени неща, снимка на майстора с приятелска усмивка, телефон за контакти и толкова.

Само дето, кой да му го каже това на бай Льольо? Сет Годин, за съжаление, още не го превеждат на български.

Преди време ми се наложи да търся перфорирана стоманена ламарина, която може да се реже във форми и да се боядисва прахово. Ще се изумите колко много фирмички има (дори гаражни), които могат да свършат услугата, но колко малко от тях имат сайт, дори такъв, който да казва “правим такава ламарина” на една страница.

Та аз съм фен на “по-добре нещо, от колкото нищо”. Два реда текст да има, да е намираемо и туйто.

А дали трябва да има “основана през 1998 от Бай Хуй” - ми защо да няма? Представи си някой се е запознал с г-н Хуй на някое експо и не се сеща фирмата. Гугъл съответно и ето ти.

Съдържанието в уеб трябва да се привежда в определен стил, но не трябва да се цензурира самоцелно.

М/у другото Бай Хуй е китаец, да не си помислите нещо обидно!