Млад шофьор
Предупреждавам - този пост не е за работа. От тая седмица нова заплаха дебне в задръстванията на София - сребриста шкода Фабия комби, и един дебил вътре (аз). Ето и малко история за моите авто неволи.
Преди пет години родителите ми (като едни предприемчиви хора) ме записаха на шофьорски курс. Аз не бях в особен възторг, предвид никаквата перспектива да имам кола. Може би и за това ме скъсаха още на листовките - не знам защо бях решил, че не трябва да ги уча. Това така си и остана, и повече не се явих.
Тази пролет обаче реших да отметна това бреме от живота си, понеже ми висеше тегавата мисъл, че не съм в състояние нищо по-продължително да хвана и да завърша (и университета го зарязах пак така). Амбициран и с желание да докажа на себе си, че мога да бъда и постоянен и упорит, се записах повторно на курсове. За зла врага обаче по средата на курсовете се подхлъзнах и си извадих дясното рамо (слабата ми ръка, левак съм). Дали това не беше предупреждение отгоре? Аз обаче не се отказах, и три месеца по-късно си седнах на гъза и довърших курсовете, взех и изпита. Минавайки през огън, вода и БЧК успях да събера всичките предмети от куеста - дори успях да отида в КАТ с пълния комплект документи. Скоро след това портфейла ми набъбна с карта и листче.
Дойде трудния момент - избора на кола. Тука се водех от идеята да имам максимално малко разправии, чакания и прочее глупости. Аз съм точно противоположното на “оправен” човек - хич не ме бива да се разправям, да ходя и да ръчкам разни инстанции. За това и реших да премина към вариант, който ще ми носи малко проблеми - нова кола. Спрях се на нещо, дето да не дупчи много джоба - шкодарник (комби - да возя прасета отзад). Броих сухата пара и след две седмици с баща ми чакахме в просторния магазин на шкода за ключа. Както се досещате, не аз я прибрах до вкъщи.
Събрах два от трите необходими компонента - кола, документи. Сега остава да намеря и шофьор. А аз съм отчайващ за момента - не мога да потеглям добре при наклон, не мога да тръгвам на ръчна, не мога да паркирам сносно, не сменям скоростите както трябва, колата ми гасне и прочее и прочее. На всичкото отгоре пътувам два пъти по-дълго отколкото ако си хвана такси (таксиджиите са нагли и професионалисти, трябва да им се признае).
След днешния ден проклинам решението си - както Жоро каза
Да си шофьор и да имаш кола е като аналния секс - първо е много гадно, после почва да ти харесва.
Честно казано утре бих дал не 5, ами 10 лева, наместо да се тормозя с автомобилизъм. Искам просто да се кача и да си отворя вестника, да блея през прозореца, да си мисля за работа, за глупости, за каквото дойде. Не да треперя над това дали ще успея да подкарам колата и при това тръгване.
Ноември 16th, 2006 at 12:48 am
Честито и горе главата! Стресиращо е, но не за дълго. Като прекосиш десетина пъти София ще се отпуснеш.
Ноември 16th, 2006 at 8:32 am
Петьофи, не се отчайвай
То и аз като ходя до София си хващам автобус, щото не ми се кара там, но не е чак толкова зле. Може и още.. Като начало пробвай малко извънградско - до Пловдив и обратно 2-3 пъти, докато усетиш как върви колата, после я пускай на градско. Като те знам колко си спокоен тип - ще усетиш как постепенно почваш да псуваш зад волана - не се притеснявай, това е нормално. Само не си го слагай много присърце.
Ноември 16th, 2006 at 9:50 am
Днес успях да закарам жената и да се върна до моя офис в рамките на час и десет минути. Кофти работа.
Ноември 16th, 2006 at 10:00 am
Е брао чиче, брао… Да не се обадиш… Затва ли не дойде на запоя - щот ша трябва да черпиш?
И защо нова кола? Да беше взел нещо старо, с кеф да го потрошиш и да го забравиш! Па и комби - що не взе панеловоз, ем ша е по-къс! Подозирам, че комбито е било заради жената и трите торби боклуци за всяка разходка?
Ама твойта е лесна: човек с пари - жив мързел!
Ноември 16th, 2006 at 10:19 am
Комби рулз бе! Кажи кога караш, да ходим да се дърпаме по някой булевард
Ноември 16th, 2006 at 10:38 am
Ако се чустваш чичка, на какъвто несъмнено и двамата с Петьо приличате, че и по манталитет - сигурно рулз… Но ако имаш фобия от панеловози - не рулз хич!
На Хунта му е простено, щото е 100 кила и носи по толкова бира като отива някъде, ама вие…
Ноември 16th, 2006 at 10:39 am
Мерси на всички за пожеланията
.
Георги, тя твойта може ако са и измрели половината коне да те опъна за кратко. Ама 1. Аз не мога да карам 2. Двигателчето ми е 1.2.
Комбито е убава работа, простор отзад. Планирам да превозя един скъп спомен от Пловдив - една китка, дето е връстник на компютърната ми грамотност.
Боре - имам да издължавам разходки из страната.
Ноември 16th, 2006 at 10:45 am
Хех, успех! Пак ме изпревари. Трябваше автоматик да си вземеш. Хората са го измилили - една ръка и един крак по малко са ти необходими за същото нещо, 4-5 операции по-малко за едно и също нещо.
И колата не гасне.
Ноември 16th, 2006 at 10:50 am
Савой - за теб задължително автоматик, право викаш. Ама в тоя ценови диапазон нямаше такива варианти.
Ноември 16th, 2006 at 11:18 pm
е мен скоро май ме чакат шофьорски курсове…
ама то в София да караш е като нек’во приключение…
Ноември 18th, 2006 at 1:57 am
Тия комбита много модерни станали
) Честито и на теб!
За автомобилните умения няма да се притесняваш ама изобщо, в началото всеки е така. Важното е както се изразяват на шофьорския изпит - “да не си опасен за теб и за околните”
Ноември 21st, 2006 at 2:32 pm
А…
Петьо…
ЧеститУ…
Аз пък на работа никога с кола… ма то защото марширутката е от нас баш до бачкането… иначе … знам ли?..
Чудна коичка си взел… :о)
Ноември 21st, 2006 at 9:36 pm
Ем.. честито трябва да се радваш.
Аз пък в момента карам курсове и инструктура е една горила, дет тряя да му буташ коляното с две ръце за да смениш скоростта.
А недей боже да сгафиш, голямата му ръка с големите кебабчета те изпраща за близка среща с волана.
… Може и да стана шофьор.
Ноември 22nd, 2006 at 1:02 pm
Ай четито, Пепич.
Само безаварийни километри ти пожелавам.
Ето и един съвет от мен: вземи си изкорени педала на спирачките, той не ти требе само ти пречи, нали имаш ръчна - с ней спирай
Ноември 22nd, 2006 at 5:43 pm
Поздравления за автомобила, документите, постоянството и смелостта да си шофьор. Аз въпреки че имам книжка от години, силно се съмнявам, че ще стана шофьор. Инструктурът ми ме травмира доживотно след като още по време на първия час по кормуване ми каза: “Е как може да си такъв простак?! От теб шофьор няма да стане!” Освен всичко останало, все още се чудя защо настояваше да ме обижда в мъжки род.
Ноември 22nd, 2006 at 6:31 pm
Мен в София шофирането не ме притеснява толкова, колкото паркирането. Като живеехме на Княз Борис I имаше моменти, когато ми се искаше да си хвана такси до работа само защото предната вечер съм си намерил място на по-малко от 3 пресечки от нас.
Случвало ми се е да обикалям квадратчето около нас по 20-30 мин.
Ноември 23rd, 2006 at 9:21 am
Платен паркинг му е майката, точно до нас има. Ако беше и закрит всичко щеше да е на 6, но човек трябва да е доволен на каквото има.
Ноември 23rd, 2006 at 12:17 pm
Няма се коркаш!
Ако има дори един-единствен човек, дето не е бил на същото дередже - да си каже (хм… напоследък нещо много библейски почвам да звуча). Савой недей го гледа, и той ша има същите проблеми - все пак това, че си си купил най-модерния за момента компютър не те прави автоматично дебелопер, нали
Това за аналния секс е абсолютно правилно - не че съм го пробвал, но за шофирането е така
Ха да ти е честита и да имаш по-малко проблеми с нея (щото кола без проблеми няма)