Underlog - the simple things

Реших да напиша няколко поста на тема нещата, които ползвам в работата си - софт/хардуер. Ще започна с (може би) най-важното - компютъра.

Без десктоп

Няолко години подред се разправях с три машини - служебен компютър, личен компютър, и личен лаптоп. Кошмар - различни профили, поща на едното място, файлове на другото, игри на третото. Всяка машина беше на различно положение като програми, профили, пароли и така нататък. Когато започнах собствена фирма реших проблема със замах - служебния компютър си остана при бившия работодател и когато дойде ред да се обзавеждаме, личния компютър стана работна станция на Жоро, от чийто пък личен направихме сървър. Аз останах с лаптопа, който ползвам за служебни и лични цели, и всеки ден нося от работата до вкъщи и обратно.

Машината е на близо година, и е третия лаптоп, който имам. От първите два научих по трудния начин, че

1. Корпусът трябва да не е боядисан, щото боята се изтърква под дланите;
2. Пантите трябва да са здрави, много здрави;
3. Рамта трябва да е поне гигабайт, заради бавния харддиск;
4. Процесорът няма голямо значение, стига да е мобилен;
5. Изводите за кабели НЕ трябва да са отпред, ако не искаш да си изкъртиш капака от случайно закачане на стърчащия жак за слушалки;
6. Дори и да го пазиш, го удряш и драскаш повече, отколкото ти се иска. Корпусът трябва да носи.

При покупката по-горния списък мина успешно. Година по-късно, корпуса е добре запазен.

Без мишка

Аз съм левичар, и държа мишката с лявата ръка. Това създава голям проблем с Ctrl+C, Ctrl+V, Ctrl+X комбинациите, защото за да ги натиснеш, трябва да пуснеш мишката. Много левичари решават този проблем, като ползват Ctrl+Insert, Shift+Insert, Shift+Delete. На лаптопа обаче тези клавиши са качени нагоре, и да ги хванеш е трудно. За щастие, червената пъпчица по средата на клавиатурата реши проблема. Свикнах да я ползвам (touchpad-а съм го спрял изцяло, с него не мога да се справя) и включвам нормална мишка рядко. Това ми позволява да не местя ръцете си от клавиатурата, което понамали умората в китките. Съзнателно и упорито се стремя да науча клавишните комбинации на програмите, с които работя, за да минимизирам нуждата от миша намеса (бавна и нерационална).

Клавиатурата

Копчетата са леко вдлъбнати, много удобни, и носят на бой. Не се разскърцват. Идват нанагорно, ако имаш дебели пръсти, с което аз не мога да се похваля.

Недостатъците

В стрелките, над лявата и дясната, има два вкарани два допълнителни клавиша, които работят като напред и назад, когато браузиш. Всъщност, това е най-перфектния начин да загубиш нещо, което си писал половин час (като блог пост или писмо). Тук пише малко повече за тях, но досега не съм намерил (и не съм търсил) начин да ги спра, или да ги прехвърля към смислени клавиши (може би insert/delete са добри кандидати).

Видео картата

Вградена. Което ми позволи да се откопча от спорадичните си разрушителни гейминг залитания.

Лампичката

Малка приятна екстра е вградената оранжева светлинка над дисплея, която можеш да си пуснеш, когато пишеш на тъмно.

Дизайн

Някои намират айбиемския дизайн (привидно непроменен от 10 години) за дървен и грозен. На мен визията ми допада, и ми пасва повече от вайотата (претрупани) и мак/пауърбуците (светлия цвят се цапа лесно). В офиса Жоро галено го оприличава на москвич, но ако трябваше да го сравня с кола, по-скоро бих го оприличил на някое от приятните SUVта, които сутрин слизат от Драгалевци/Бояна по бул. България.

В заключение - привързан съм към машината си. Ако се наложи да я сменям, не бих взел друга марка. В момента съм хвърлил око на една от модификациите на IBM ThinkPad Z61m (в PCStore) с титанов капак. Здравината преди всичко.

Този пост е публикуван на Събота, Февруари 10th, 2007 в 9:56 pm и е в категория Обща. Можеш да следиш коментарите по rss RSS 2.0. Коментирай, или пиши за това на твоя сайт.