В ДОС дните основният ми проблем с командите беше нещо като липса на контекст; copy *.mp3 и т.н. е чудесно, но аз реално не виждам кое местя и някак си дестинацията е също в м’глата. “КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ!?” е въпрос, който ще чуеш на всеки 10 минути от един прохождащ потребител. Туй е въпрос на настройка на съзнанието, но някои хора вероятно постигат това по-трудно. Quicksilver-а се бори с това добре, защото ти *показва* какво става - кое нящу какво ще го правиш в коя посока. Макар че за манипулация на много файлове не ми е удачен.

Бях чел едно време, че визуалните интерфейси са със less thinking involved. Мисля, че се отнасяше до простите неща де, но все пак… Ако искам да взема само последните 10 свалени клипчета от папка с филми е доста по-задоволително да направя Ctrl+F, Size under 100MB, ентър, клик за сортиране по дата. Така имам нещо като вътрешно спокойствие, че вземам точно каквото ми трябва, а не разчитам на regexp / wildcard, който може да засере неизвестно какво…

Трябва да си 100% безгрешен писач, което сигурно 99% от хората не са. Ако пропуснеш един слаш или объркаш една буква, всичко се засира. Метнал си 100 МП3 файла в папка с други МП3 файлове - айде върни ги сега. Ctrl+Z?

Правилно е това за унифицирането на интерфейсите, но много неща си работят универсално, а другите са твърде специфични, за да има смисъл от таквоз нящу. Blur в Ексел? Column select във Фотошоп? В тая връзка, хората (нови потребители/начинаещи) очакват примерно Ctrl+C/V/Z да работят по подобен начин в различните програми, което е добре и е хубаво, че наистина работят.

Може би command line хавите са нещо като напън да говориш по-семантично с машината. Може би тези команди са основата на някакви бъдещи нови интерфейси, които няма да имат нужда от клавиатура, или ще искат друг тип дивайс. До ден днешен размишлявам защо е нужно да се пишат думи, за да създадеш нещо в компютъра…

Сано един луд - гении
Още един луд - изключение
Много други луди - медицинско описание… хехе…

аз съм се симбионизирал… колкото през конзолота… толкова и визулано…

wget - още нещо, което можеш да добавиш към конзолните си инструменти .. :о)

Очевидно е, че блър в ексел няма. Говоря за организацията на менютата, туулбаровете (отляво в фотошоп, горе в уорд). Активацията на инструментите. И дори концепцията за “инструменти”. Семантика може би е ключовата дума в случая. Командите да се доближават до думите, които изричаш, когато описваш нещо. Помисли - изкривяването да обясняваш с “Контрол це тука, кликваш тука, натискаш това, контрол ве”. Текстовия режим е по-лесен за изговаряне.

Та тоя Еza Raskin с още няколко човека се оказа, че са направили това Еnso, за което Петьо споменава. Действа на принципа на командния ред, но командите са от обикновения английски език. Независимо къде си, натискаш CapsLock, пишеш open edi kvo si и ти отваря edi kvo si. Това edi kvo si може да е всичко - файл, фолдер, букмарк от браузъра, можеш сам да си дефинираш такива edi kvo si-та. И има най-разпространените команди - copy, paste, close, minimize… Качих си го да го пробвам, засега изглежда удобен, само гадното е, че трябва да държиш Caps натиснат докато пишеш.

Относно ползваемостта — за доста инструменти за команден ред вече има програмируемо дописване (zsh, bash), което хем спестява време, хем намалява риска за грешки. Друго си е нещо друго да знае вместо теб опциите на mplayer или на apt.

Относно мечтата ти в края на писанието — в света на уеб-услуги, API-та и подобни щуротии, защо да не е възможно?