Една година мина, от времената на тавана. Прекалено лично.
За първи път преди коледа почувствах нужда да погледна назад, да помисля, и може би да (пре)осъзная нещата, които се случиха . Ще бъде ли малко ексхибиционистко да го споделя?
Всъщност, ще закача година и два месеца от предишната. Надявам се да не се сърдите.
- Напуснах последната си работа. Понякога ми липсва.
- Взех книжка и си купих кола. Против волята ми. Налагаше се. Карам с очила.
- Започнах собствен бизнес. Малък, но за сметка на това объркан. Сигурно с всички е така.
- Прекратих една дълга (единствената ми сериозна до момента) връзка.
- Разделих се със съдружник. Мисля, че е по-добре и за двама ни.
- Заживях сам.
- Спрях да гледам телевизия.
- Намалих бирата, за сметка на твърдия алкохол. Развих вкус към ирландско и (напоследък) руска.
- Направих си най-дългата почивка в съзнателния ми живот - почти три седмици на морето.
- Прослушах по-сериозно east coast hip-hop и jazz.
- Научих се (относително) да шофирам.
- Прописах на vim.
- … и се сблъсках челно с ruby/rails.
- Възобнових контакти със стари приятели. И преустанових с други. Хората се променят.
- Спах на палатка. Хубаво е.
- Инсталирах си (и останах на) ubuntu.
- Изкарах няколко дни, без да си продумам дума с никого.
- Станах на 25.
- Давах пари на цигански оркестър. За да свирят, и за да спрат после. ~80лв.
- Ходих на фитнес, за първи път в живота си.
- Купихме офисно наргиле.
… и още няколко неща, които май няма да се смея да споделя.
Същия съм си, ама май не точно. Малко остарял.
Весела коледа.
Декември 25th, 2007 at 3:00 am
Като си прописал на vim, имаш ли нещичко от хелпа в превод? Защото е ясно, че обичаш да превеждаш…
Декември 25th, 2007 at 2:51 pm
:) До толкова ясно, че половината от блога седи с английски интерфейс. След едни 30 страници превод малко загубих вярата в ползата от превод на технически материали. Има ли хора, които биха научили нещо толкоз hardcore, а не биха се метнали на английски?
Декември 27th, 2007 at 5:13 pm
Колко различно, сурово, detached… не мога да намеря подходяща дума… та, колко различно звучат тези преживявания, резюмирани по такъв начин. Все едно са се случили на някой друг, или само си наблюдавал от дистанция.
Всяко от тия редчета е цяла история само по себе си. Изглежда странно, дори малко плащещо да нахвърляш живота си по този начин. Иска се воля и особено отношение към нещата, които ти се случват. Не човек, а машина… Не! Програмист! Не съм сигурен дали някога ще постигна такова извисяване над ежедневното. Вероятно затова ще си остана емоционално, инстинктивно животно…
Февруари 27th, 2008 at 1:15 pm
tithuwezurevi
exhynaxisaro
Февруари 28th, 2008 at 9:18 pm
tittinevupixi
extaretehipo