Малко ребром иде това блогиране - първото от 9+ месеца насам, че и препраща към моя блог. Нагло, ама какво да се прави. Бях забравил за акаунта си тук, честно казано… Както и да е, ако имате 3 минути за извращения като бира с мента или бира със спрайт, четете.
Тъй като не съм блогирал отдавна, ще разкажа набързо за две преживявания, които ми се случиха междувременно.
Божил за втори път ми носи армагани от чужбинските си странствания, за което му дължа вече не знам какво. Този път получих чанта балкански бири - словенска (пак от lasko pivo, златорог), македонската златен дъб и две албански произведения. Златния дъб беше приятна пивка биричка с остра газировка и тръпчив вкус. Златорога беше традиционно добър (явно трябва да си организирам една словенска екскурзия). Публикувам снимка от тераската ни.
На 8.12 станах на 24, поради което се чувствам като лайно. За утешение получих 24 различни шишенца бира наместо торта със свещички. Най-добрите раздадох на хората около мен, а за мен останаха предимно разни гнусотии от типа на бира със лимонада, бира с текила(лимонадена?) и бира с уиски. Дори и либерал като мен не можа да понесе такова извращение. Вчера 3 часа пих две от въпросните, като за последната просто не ми стигнаха нервите. Или иначе казано - не препоръчвам. Оставих Жоро с добри впечатления от пръста на биШопа и подарих на Слави killkenny, за която по стечение на обстоятелствата му разправях на път към мястото на празненството.
И да дойдем на думата. От месеци насам се каня да блогна за въпросата биричка. В качеството си на ценител съм пробвал почти всичко от щандовете на родните магазини, но точно тъмният вариант на тази от асортимента на Елемаг ми направи достатъчно впечатление, за да си я купувам редовно. Става въпрос за тъмна “бяла” бира (колкото и странно да звучи, точно така се нарича и категорията и - Dunkel Weizen).
Освен с екзотичната си категория бирата може да се похвали с “уникален”, богат вкус, аромат и радваща окото приятна пяна. Светлият и вариант също е невероятно силен. Останах изненадан, когато видях рейтинга на двете в бирнишкия адвокат - 89 и 91 (малко влизат в категорията над 80, което е границата за “става”). Бих я сравнил с белгийския ердингер, който обаче е по-скъп (3,50 VS 2,60) и по-непасващ на вкуса ми.
Ето и какъв тип консумация препоръчвам - взимате по 2-3 шишета на човек. Повече няма смисъл, ще ви втръсне, и трябва да гасите със светло. Аз мезе за нея не ползвам (вкуса е достатъчно добър), но имам усещането, че ще върви много добре с лека ненатрапчива риба - сьомга да речем; препечени филийки с масло, ементал. Обикновено след като изпия въпросното количество, “затварям” с едно светло (хайнекен да речем).
Днес минах през елемаг; след като прибарах от вкусния селски хляб, който пекат там, минах и през бирения щанд. Зарадвах се да видя няколко нови и непознати марки, които не бях виждал преди. И тъй като не можах да преценя коя точно си струва най-много, взех по една от всичките. Най-вероятно ще ги коментирам една по една, почвайки от най-приятната - Bishops Finger.
(more…)
Миналата седмица (пак по работа) навъртях към 7 самолетни полета и няколко десетки часа по щатските летища. Междувременно съумях и да пийна.
(more…)
Поздрави от Варна! Тук, освен с приятно време, бърз летен грип и златист загар, бях изненадан с наличие на една от марките, които ми направиха впечатление в щатско - Miller. По ирония на съдбата я купих от същото това магазинче, от което миналата година вдигнах Варщайньера. Вероятно я има и в София.
(more…)
Неизменна част от пиенето на бира е така наречения амбалажен мениджмънт. Аз лично съм имал сериозни проблеми - бирените бутилки бяха стигнали до средата на стаята, и наброяваха близо две каси. На жената и писна и ме изюри да ги свалим в мазето, което в известна степен накърни достойнството ми. Така де, тя може да гледа цветя и други натурии, а аз не мога да заемам място с така нужните и приятни естетически шишета? Съвсем друга обаче е ситуацията в офиса ни.
Кратък обзор: в нашата стая сме към 9 човека и две жени, тримачетирима от които бирени рецидивисти, + един които пие редовно. Чистачката е в сферата на благопожеланията. Доскоро в същата тази стая се организираха и рождените дни (близо 70 човека, това прави по рожден ден и малко на седмица).
Снабдяването се изразява в барче, което работи до 5 следобяд и хранителен магазин от другата страна на улицата. Като асортимент разполагаме с
Като цяло - нормалната ситуация (не бих отказал и калтенберга на болярка, ама го няма).
Работата в екип се изразява в това, че обикновено който ходи до магазина купува бира и за останалите. На нередовни интервали почистваме офиса, връщаме всичките шишета, за което взимаме обикновено една чанта бири за без пари. Амбалажа се явява един вид замразени финанси.
Тия дни обаче имахме т. нар. рилийс. Рилийса е едно нещо дето всички се сещат че трябва да се пусне големия кораб, и куцо и сакато се изрежда да ти дудне на главата как трябва да му помагаш. Ти също имаш работа. В кратце - повече работа и нерви от обикновено, което води до повече пиене, и по-малко време. И се събраха доста невърнати шишета. Прилагам снимков материал (нокия 6230, това е положението) + коментари (принципно шишетата са разхвърляни по бюрата, събрах ги и ги категоризирах за документация):
Масата, на която преди се правеха тържествата. Обърнете внимание на позорно неотворените (и вече вкиснати) два туборга, и едно пиринско. От няколко месеца са. Някои от загорките не са допити, вреден навик на колегата.
Едно от шкафчетата (предвидено е за книги и списания за програмиране). Хайнекена е повече от всички останали взети заедно - 29 бутилки. На заден план се забелязват разни непити вина. Нещо не вървят.
Малките хайнекени, които само аз пия - приготвил съм ги за изхвърляне.
Още малки хайнекени, извинявам са за лошото качество.
Не оставяйте ситуацията да излезе от контрол! Менажирайте си амбалажа (ако трябва, назначете специален човек на длъжност амбалаж мениджър), преди да е станало твърде късно и камарите красиви бирени шишета да се срутят върху вас. В крайна сметка офис е това, не пункт за стъкло.
В предишния пост бях загатнал за нова бира от Загорка. Ето, че я пуснаха, макар и за осмина финалите - Kaiser. Бирата има следните особености - струва 80 стотинки, отвъртаща се капачка (която не успях да отвъртя) и стъклено шише за еднократна употреба. А какво има в шишето?
(more…)
Преди често следях http://www.wulffmorgenthaler.com/ (напоследък се запусна). Там имах любим герой, Dick Bird, който раждаше невероятни идеи за бизнес (една от друга по-”успешни”). Подтикван от 3та чаша старобърно и факта, че отдавна не бяхме се виждали с Иван, избълвах една достойна за Дик Бърд простотия, която дискутирахме половината вечер. За зла врага преди това бях ял шкембе, та бях доста неприятен събеседник.
Нямам какво хубаво да кажа да му се невиди. Още една бира, на която казах завинаги не - всичко, произведено в шумен. Откакто установих, че причинява неприятно количество киселини, съм много кисел. Залъгвам се с посредствен Бекс (да съм в синхрон с колегите, до мен стои Митака, голям бекс фен) или Хайнекен. Трудна работа. Надявам се, че нещо ново се задава на хоризонта на бирите. По сведения от жената, която работи в рекламна агенция, в тесни връзки с единия от големите биропроизводители наистина е така. Вероятно изчакват лятото/световното, когато консумацията ще нарастне. Като гледам пазара, има доста добра ниша за конкурент в ценовия диапазон на Бекс - бих се зарадвал на приятен “порт” на някоя лека варияция на Амстел или Карлсберг. С цена от левче мечтания ми “играч” ще е по-добър от бекс и стела, но по-евтин от хайнекен (която се водела като снобарска). Дано тука да четат пичовете от производителите, та един вид от моите уста в божиите уши.
Макар, че от седмица не пия ми се иска да наруша мълчанието със едно “ревю” на словенската Union. Дегустирах я преди седмица, жената я закупи от някакъв хипермаркет магазинъ (345) зад Плиска.
(more…)
Точно ми тръснаха на бюрото един ангажимент от Австрия и се чудя какво да го правя… Добрият мениджър делегира задълженията, нали така :) ? Става дума за едно мини-кегче бира Gösser, директно от Виена. Най-интересното е, че е пластмасово! Чудно колко време ще се охлажда. Загорка кеговете им трябват около 150 минути при 4 градуса, за да се охладят равномерно до тази температура. Ама те са метални… Е, както и да е, като има вкусови впечатления ще пиша!
Никак не ми се искаше да пиша този пост, но просто се налага. Пост, изпълнен с болка и тъга относно развалените марки бира в българското пространство.
(more…)
По някога човек трябва и да почива. Аз лично суъмях да хвана баджанака на автостоп до Варна петък, и се върнах с нощия влак събота срещу неделя. Мисля, че това май беше един от последните топли и слънчеви дни тази година, и се радвам че го прекарахме в разходка покрай морето. Ето и какво пихме:
(more…)
Колегата прежали грешните пари и ‘фана да бръмчи по европата за 10 дни с жена му. От цялата работа се качвал на някакви планини, возил се на рейс и спал тук таме. Важното е малкото документални снимки, които донесе, и трите кутийки чужбинска бира в хладилника - една хърватска, една словенска (от лашката фабрика) и една … една… датска (Faxe, кутийка 1литър. Без коментар.). Вече изпихме едната от червените кутийки, за следобяда сме предвидили да наченем и еднолитровата, за която ще пиша вечерта. Засега - ето и обработените снимки:
Дописка: от трите бири единствено хърватската ставаше. Датската (Faxe) не я запомних с нищо, а словенската (можете да забележите по-горе на снимката, червената кутийка) освен подчертания дъх на мая друго май не остави в устата.
Временно в опит да опазя блога от пълчищата виагри, покери, казина и тн. прецаках необратимо коментарите. Сега вече никой не е в състояние да коментира, дори и аз, в качеството си на логнат потребител. Решението е да ъпгрейдна до новата версия на wp, което както се сещате става с мерак и време. Извинявам се на всички за загубените коментари (Рекламата bigad съм я гледал, мерси за връзката:) ). Това първо, второ:
(more…)
Получих онзи ден един 6-pack със словенската бира „Smile“. Тази бира се прави от пивоварната Юниън, която пък пивоварна беше наскоро купена (95% от нея) от конкуренцията
Лашко, за чиито произведения писах в кратце преди време. Та тази бира с усмивка още не съм я опитал, но очаквайте скоро докладна записка! Over and out (над и извън), дет са вика на турски.
Снощи се завъртяхме към едно позабравено място - бирария Лучано, намираща се в един от безистените на Славейков. Аз бях заинтересуван от тая прясна бира… Преди това Петьо май беше разправял, че се намирала в „При Кмета“ и обясняваше технологията, та ми стана интересно. Направих полево сравнение със едно Старобрно на гладно.
(more…)
или “Двама нудисти без акъл, един с акъл и една бутилка Шуменско”
Е върнахме се най-накрая от морето и ний - загорели мачовци, к’вито дори и в “Спасители на плажа” ги няма. Боби каза, че никой от нас няма всъщност загар, Петьо не е мачо и сега остава аз въобще да не съм ходил на море и цялата работа със сътворението на Шуменското в ПВЦ отива на вятър или сиреч ша ва зарибявам аз, че сме изорали морето тая година с Петьо и Боби ма май умря оная циганка дет’ ми вярваше.
След като няколко години подред си намирах извинение да не посетя морските ни курорти тази година в крайна сметка напрежението си каза думата и зарязах всичко в името на няколко дни разходка по гол гъз върху горещия пясък на варненските/созополските плажове. Струваше си. Ето и какво потракваше в хладилната чанта.
(more…)
От доста време не ми остава време да коментирам сцената, заради което ще пусна “ревюта” на 3 нови заглавия в един пост.
(more…)
Случва се на всекиго. Поглеждаш надолу, и забелязваш, че имаш изглед на крава натъпкала се с прясна люцерна. Корем тежи, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена.
(more…)
Здравейте любители на морето, горещия пясък, чадъра забоден в него или по-точно на унуй дет са крие в хладилната чанта, скрита под чадъра. Въз основа на петьовия кометар по темата за ПВЦ бутилките, и старанието ми всеки път като ми каже нещо да търся логиката в мислите му, аз стигнах до заключението, че в мислите на бирения Босс Пешо-2 галона или няма никаква последователност или просто кат се видим с него всеки път той вече е биромъдрил 1-2 часа. Но както става често разпиляните му мисли изчовъркаха от някой прашасал ъгъл на мозъка ми споменът за онези странни бири, които са ме гледали от най-затънтения рафт на кварталната бакалия пък мен все ме е мързяло да погледна толкова на високо.
Аз реших да ги нарека “бири отшелници” щото могат да се намерят само на такива места, на каквито най-малко съм предполагал. Имам чувството, че както всички хубави неща на този свят, които най-напред са интересни, после стават комерсиални и накрая всички “пикаят” на тях, така се получава и с голяма част от бирите за масова употреба. Затова има един вид бири, които тайно са се сдружили против масовизацията на употребата им и са се заселили в най-затънтените кътчета на родната ни търгоска мрежа. Кътчета, които дори не могат да се нарекат част от търговската мрежа, а по-скоро шури-баджанашка бакалийна вересийодавница. Тези бири предпочитат тихото съществуване, ма места където могат да крият тайната си само за онези ценители, които да отпият сякаш са на най-красивата поляна, отрупана с разцъфтели пролетни цветя и с пълни гърди вдишват чистия планински въздух.
Та на едно изложение на български пивоварни в Дома на техниката, на “Раковски” 108, имах възможността преди 2 години да опитам такава голяма част от т.нар. от моя милост отшелници, че се зачудих аджиба аз в България ли съм, българска бира ли опитвам или не съм усетил как съм се озовал в братска Чехия и се разхождам по някоя от безбройните улички в Прага, с наредени една до друга бирарии, всяка предлагаща собствено пиво, с традиции от векове.
Та започнах дегустацията с една бира, на която дори вървеше реклама за кратко, ако не се лъжа преди около 3 години - Златен елен, производство на Благоевградската пивоварна “Пиринско пиво”. Бирата се появи на пазара за кратко, малко преди “Карлсберг Брюърис” да откупят контролния пакет на пивоварната. От тогава насам съм пил “Златен елен” само на гореспоменатото изложение и няколко пъти след това от бакалията в блок 1, ж.к. Лагера, където живеех по това време. Не изпускайте възможността, ако минавате наблизо да си напълните торбичките. Ще опитате една бира, която няма да сравните с никоя в България. Много се доближава до типичната чешка бира - слабо газирана, с много гъста пяна, със силен, но ненатрапчив вкус. Ако все още някой от вас не я е опитал да побърза и да отскочи до въпросното магазинче. (аз му правя реклама, с чичката имаме подписано, под въздействието на няколко бири, устно споразумение).
Хаберман до скоро също влизаше в този клас, но напоследък по-комерсиалната ПВЦ бутилка я възроди. Забелязах, че в доста супермаркети се предлага, но за щастие в стъклена бутилка си остава само за ценители и двамата всичкоразбиращи и акълодаващи чички-кибици пред входа на блока (бая шкембаци имат тия двамата), които донякъде спадат към категорията ценители, ама са един по-особен подвид, който заслужава да му се отдели самостоятелна рубрика в блога (Петьо направи рубрика “Чичовци” отсега щот кат та гледам как си я подкарал, скоро тва ша бъде тво’йта рубрика). Но да се върнем на Хабермана. Имаше едно време, когато Хаберман малко хора я бяха опитвали, кат отидеш в магазина и ги питаш имат ли Хаберман те ти отговарят “Хал ХАБЕР си нямам” (димек няма Хаберман, поне аз така го разбирах).
Изчезна чудесното Плевенско. То верно че преди 3-4 години го поразвалиха доста, но си беше една добра бира. Сега дори и из Плевен не се намира много. Дори и съгражданите й и изневериха. Седи и се крие там. Ма тя сигурно от Ломското “Алмус” гледа.
Абе аз предлагам да си вземем отпуска, да се съберем и да тръгнем из дебрите на необятната ни Родина и да преоткрием тези местни “представители на народа”. Няма кво да си говорим, то тези неща са като училището - нужна си е практика. Дори съм чувал че във всяка пивоварна може да се опита от бирата, която произвеждат (срещу заплащане разбира се). Това мисля че е много важно за една бира - да я опиташ там където я произвеждат.
Също както като бях малък - да се кача на черешата и да ям черешки от високо.
Не знам дали заради Мара с силиконовия бюст (добра реклама между другото, макар и не действа на мен) или поради вкусовите качества, обаче явно Арианата се налага мощно в ниския ценови сегмент. Мине се не мине и у Иван се завърта по някое друго пластмасово шише. А вчера пред мен във Фантастико последователно един чичка си взе едно двулитрово меко, след което две млади момчета (независимо един от друг при това) платиха за по една кутийка. Къде му излиза сметката? Не знам колко струва кутийката, но със сигурност е повече от стъклено шуменско светло. Трябва да се провери тази работа.
А иначе не бях в настроение за нещо по-специално (пък и не обичам да карам пил, било то и NFSU2), та забрах задно с хлебчетата и едно двулитрово пиринско. Което макар и да ми гръмна в ръцете (неочаквано) не беше лошо.
Вчера новоназначеният ни HR изпроводи делегация до фантастико за две кашончета малък туборг, по случай края на седмицата (и вземането на няколко Brainbench изпита). Добро начало бих казал, скоро ще преминем и на големите разфасофки, и тогава … и тогава…
След което продължихме в някакво супер ъндърграунд заведение, където technical writer-a с групата си свири нещо средно между пънк и new wave. Завършихме мирно и кротко над чашка heineken и приказка за софтуерната индустрия в 3 уши. На това му се казва приятен петък.
“Другите бири” е едно мое лично току-що измислено понятие, което събира под един покрив всички онези второ- и третостепенни бири в ПВЦ бутилки, които всеки от нас употребява, но винаги като стане въпрос за степенуване на хубавите бири все не намират място в стълбицата. Онези бири, които петьо винаги е ненавиждал и е толкова скептично настроен към тях че предвид пристрастеността му към бирата, дори да нямаше други бири на света освен тях, пак не би ги опитал (нарочно написах името му с малка буква та да види кво им е на “другите бири” кат се отнася с пренебрежение към тях).
Ще се опитам да не ви убеждавам във вкусовите качества на всяка една от тях, просто ще дам някои примери от живота и ще направя някои сравнения.
(more…)
Ей и аз се вмъкнах най-накрая. Може и да има защо, той Петьо си знай работата или поне така разправят. Аз от работата му не разбирам, но пък щом ми е отделил такова почетно място в “блога” значи или е бил натирил вече 5-6 празни бутилки от “Шуменско” в коша или съм просто един бирен потребител с “неограничен достъп”. “Първо да благодаря на блоговия Босс Пешо 2 галона и да почвам че бира ме чака. Ха наздраве на всички които изгубиха ценното си време да четат уводните ми слова, навместо да се занимаят с къде къде по-приятното практическо анализиране “на маса” на този божи дар дет ни е събрал в блога.
Преди няколко дни, докато пиех последното Шуменско от касата, се замислих за пристрастяването към бирата. Ясно е, че както с почти всичко друго, е нормално да се проявява addiction към бирата при определени постоянни нива на употреба. Интересното е какви са тия нива за различните хора, кой може да се нарече пристрастен и какви са абстинентните гърчове :) ?
(more…)
Днес се върнахме от тридневна разходка в Търново, където барабар с Борислав и Георги направихме малко калабълък на състезанието по ползваемост и достъпност. Излишно е да отбелязвам, че това беше само предтекст да се налеем с доволно количество бира и да се нама’аме с мезета. Дегустирахме от местната продукция - Болярка, за която и ще разкажа в кратце.
(more…)
От толкова работа време не ми остана за важните неща в живота. От близо месец съм се ориентирал към консумация на гореупоменатия артикул. Намира се лесно по магазините, и е на горе-долу приемлива цена.
(more…)
Този месец от Словения ми донесоха две бири, които, по словенско мнение, са добри като съотношение качество-цена. Дегустирах, и макар да нямам изтънчения Петьов вкус (както можете да разберете от блогиранията за „(Не)Видимата разлика“ в категорията „Боковска му работа!“), смятам да споделя набърже впечатления.
(more…)
Днес и последното място, където можех да върна няколко празни шишета, ми отказа да ги вземе. Почвам да мисля, че това е част от свръх секретен план да те набутват да купуваш шишета без право на възвращаемост на 20те стотинки. Дано само да не е централизирана политика на заводите, с цел да наложат онзи бълвоч в пластмасово шише с дъх на дъвка турбо и найлонови торбички. А сега вероятно ще ми се наложи да поизхвърля няколкото излишни, които имам в къщи. Моля ви, кажете ми че е стечение на обстоятелствата в махалата…
По празниците сколасах да направя една совалка до Пловдив и обратно. Та там за пореден път се натъкнах на феномена Каменица специално за Пловдив. Странна бира е това, с леко пресилен вкус, сладнеше като че ли малко. В крайна сметка след като изпих двете шишета реших, че не одобрявам и продължих на сигурно с Шуменско специално - доста по-свежо и ненатоварващо.
(more…)
Тая събота и неделя цялата фирма дружно се натъпка в една чавдарка и ни емнаха към Шипково (забравено от бога място). Какво и как всъщност трябваше да правим там - не стана ясно. Като цяло еднозначна дефиниция на мероприятието никой не можа да даде, но за сметка на това пийнахме порядъчно. Основният проблем на така наречения хотел беше трите вида бира, които предлагаха - Загорка в шише с мирис на гума и дъвка, Каменица скоросмъртница и Бекс (най-малкото зло), който свърши в началото на втората вечер. Проявих адекватна реакция на положението, като предварително заредих от фантастико кутийки Туборг, Хайнекен и един draught Гинес - в крайна сметка веднъж се живее. С тези бири изкарах пътуването + първата вечер (вероятно затова имаше бекс до другия ден).
Голямото бирено събитие на вечерта си остана изтичането на алкохолната карантина на Гошо, зарад което той думна 3 (по неговите думи) бири, окупира едно канапе в фоайето, заби кървясал поглед в стената, и разпъди тълпите фенки, които искаха да му сядат на колянце и да го слушат как дудне за уеб и за ‘еб.
Та да се върнем на бекса - за сефте достигнах момент, в който не можех да пия повече - не защото организма не можеше да поеме, а защото ми се повръщаше от самия вкус - някакси спиртен и жулещ. В пристъп на умопомрачение подарих едно шише на Росен, който срещу това отиде в ресторанта/чалгатеката, и не знам как успя, обаче изгони всички жени (близо половината персонал) от там при нас.
Големият срам е, че всъщност върнахме бира - две кутийки столично тъмно, които по неведоми пътища артисаха.
Powered by WordPress