3атворк, и тн. – преди хм, колко време стана, писах относно прехвърлянето на процесуално техническите ми размисли към фирмения блог. Малкото съдържание, което публикувах там не беше лошо, по лично мнение. За добро (или зло), вече нямам общо с търговската марка. Причините са много, и не искам да ги дискутирам публично. Да правиш бизнес в България се оказа нещо, което не е за мен в този момент. Fail? Quitter? Знам ли?

С течение на времето и полосата на българския “независим” уеб се промени. 2003 година, когато плахо публикувах съдържание на кирилица, българските блогове се брояха на списъка на Ники Бачийски. Сега всеки и кучето му имат блогове. Което в никакъв случай не е лошо – интернета е свобода, и всеки трябва да може свободно да излее словото си както и където си иска.

За мен обаче то не е интересно. Не чета блогосфера, не чета свежо. Защото не се интересувам от нескопосано преведено съдържание, крадени смешни картинки (или цици и задници), улични проповедници, противни упражнения по СЕО и неграмотни хлапета. От негативизъм и киселоч. Което според мен е 99% от съдържанието. Съжалявам, ако “dis”-вам. Или не съжалявам?

Разбира се, има блогове на умни и интересни хора, в които можеш да прочетеш хубави работи. Ако искам нещо такова, защо обаче да не чета Steve Pavlina или някой личните писания на някой от 37?

Продължавам да чета Боби, pro-01, Бабата и Г.Вар. От тях само с pro-01 не се познавам лично. От “е-зините” се кефя на WHATA, където пак Ники ми е до душата.

Загубих и желание да публикувам технически и процесуални материали на български. Вярвам, че всеки, който се занимава по-сериозно с материята чете глобалните публикации. А ако нещото ми струва, няма смисъл да го ограничавам до българската аудитория. А дали е така, времето ще го покаже.

Дали ми се пише повече? Не знам. Всяка статия, дори и най-тривиалната, се превърща в диалог сам със себе си. Мисли изплуват. Понякога получавам “просветления”. Понякога губя мисъл, оставям нещата недовършени. Често след това се чувствам уморен като след секс.

Вероятно ще продължа да “emit”-вам съдържание под няколко различни форми. Имам програма за един блог пост седмично в колонката на компанията, която ме ангажира в момента. За хоби трупам съдържание в дребно блогче с чисто техническо съдъжание, ориентирано към текущите ми занятия. В моменти на депресия лея мрачни предсказания и спомени за безумието на IT индустрията в друг side project. Ако пък искате да знаете нещо за ежедневието ми, можете да зяпате flickr-а. Профила ми в github пък показва опитите да пиша код. Понякога twitter-вам объркани импресии.

А дали искам да пиша още за бирата хубавите неща? Май предпочитам да ги живея.

Наздраве.

- Напуснах последната си работа. Понякога ми липсва.
- Взех книжка и си купих кола. Против волята ми. Налагаше се. Карам с очила.
- Започнах собствен бизнес. Малък, но за сметка на това объркан. Сигурно с всички е така.
- Прекратих една дълга (единствената ми сериозна до момента) връзка.
- Разделих се със съдружник. Мисля, че е по-добре и за двама ни.
- Заживях сам.
- Спрях да гледам телевизия.
- Намалих бирата, за сметка на твърдия алкохол. Развих вкус към ирландско и (напоследък) руска.
- Направих си най-дългата почивка в съзнателния ми живот - почти три седмици на морето.
- Прослушах по-сериозно east coast hip-hop и jazz.
- Научих се (относително) да шофирам.
- Прописах на vim.
- … и се сблъсках челно с ruby/rails.
- Възобнових контакти със стари приятели. И преустанових с други. Хората се променят.
- Спах на палатка. Хубаво е.
- Инсталирах си (и останах на) ubuntu.
- Изкарах няколко дни, без да си продумам дума с никого.
- Станах на 25.
- Давах пари на цигански оркестър. За да свирят, и за да спрат после. ~80лв.
- Ходих на фитнес, за първи път в живота си.
- Купихме офисно наргиле.

… и още няколко неща, които май няма да се смея да споделя.

Същия съм си, ама май не точно. Малко остарял.

Весела коледа.

За личния ъгъл, обратно към основите и простите неща (подзаглавията, които сменях през годините за underlog.org) това идва да рече, че ще бъде лишен от ново техническо и работно свързано съдържание, поне засега. Ще поствам мисли, свързани с работата на 3 at work.

Основния проблем, който имах с писането на съдържание тук бяха нереално високите цели, които си поставях с всеки пост. Обикновено нямах необходимите сили и умения да пиша по темите, които ме провокираха. Зарад’ което попадам в графата нередовни блогъри за свое собствено неудовлетворение. С “корпоративния блог” ще се опитам да не повторя грешката.

Между временно тук ще бъде запазено място за ядене, пиенье, игри, музика, отпуски, сватби, погребения и други неща от живота. Да, понякога ми остава време да бъда и човек освен бачкер. Обещавам да засипя със снимки на котката си, постове за това какъв филм съм гледал, колко е зле движението в София и тем подобни изключително интересни работи. Добре де, последното няма да се случи.

Свърши го с’я!

Ако дойде нещо да се върши, и може да се свърши за по-малко от 5 минути, то се свършва на момента. Тука идва проблема с нарушаването на концентрацията, но обикновено пристигането на нещото така или иначе ти я е нарушило.
Голяма работа, ще кажете. Ами голяма е. За мен беше голям напредък, понеже по душа съм тих, скромен и мързелив. Отлагането на нещата, които трябва да свърша, ми идва много отвътре.

Подреждай си в движение.

Виж, това с организирането на пощата хич не го усвоих. За фирмата ползваме hosted решението на gmail, където фолдъри няма. А аз нямам навика да тагвам и да архивирам редовно. Пропуск, знам. Обаче по принцип нямам и голям пощооборот.

TODO

За туду списъци ползвам началната страница на гугъл (пак от хостед решенията им). Или на хартия, в зависимост от настроението.
Тук идва да се каже, че гтд-то е приложимо не само в работата, а и в личните ангажименти. Поддръжка на къщата, сметки, дет’ се вика дори и поддръжка на контакт с хората. Аз обаче там гтд не прилагам.

А вие? Изключвам последователите на DO LESS. LIVE LONGER. . Те ясно, че нищо не ползват, против религията им е.

Няма да описвам какво съм правил - Боби е намятал технически подробности, бяхме заедно първата седмица. Може би се питате защо с извинения? Защото следват.

Трябва да поднеса извиненията си на всички хора, за които не намерих време за по една бира на уебтек конференцията. И на тези, на които надух главата събота сутринта с моята лекция. Шегувам се, май стана прилично, с изключение на криптичния практически пример, който беше твърде объркан и импровизиран. На лекторите след мен, за чиито лекции не можах да остана. Имах лични ангажименти. И обещавам да кача презентацията си.
Извинявам се на клиентите, които забавих, на партньорите, чийто планове обърках, и най-вече на колегата Жоро който отнесе пороя глупости. На Савой (за теб имам специален подарък). На всички, на които не съм отговорил на пощата, или не съм вдигнал телефона. Ще го направя утре. Съжалявам.
Извинявам се и на ОВ пежото, което грозно засякох на връщане. Ловеч?
Май стана много? Признавам, бях твърде зает. Зает да слушам себе си, да правя каквото ми се иска да правя. Да си приказвам сам. Да бъда с когото искам. Да прочиствам главата си. Понякога - с количество спирт. Задачата е изпълнена успешно.

С известна доза съжаление хвърлям летните си къси гащи, които трябваше да са бански, ама така и не можаха да се реализират като такива, в пералнята. Дали ще им дойде реда пак това лято?